RoseRed в думи…

Името ми едва ли има значение, име като всяко друго в океана разноцветни имена на Българската култура. Какво трябва да се знае за мен…Обикновен човек съм, момиче, да момиче, защото въпреки 24-те си години не се приемам като жена, просто не е дошло времето за това. Една жена е жена, когато има за кого да се грижи, а аз все не мога да нацеля човека. Както и да е отплесвам се…Мисля, че съм земно и нормално същество, макар някои хора да обичат да ме оприличават с гном, но хайде де…и те могат да бъдат сладки! Истината е, че съм адски чуствителен човек, макар и да се опитвам да го прикрия, понякога мога дори да изглеждам студена, но вътре в мен бъка от емоции. Обичам приятелите си и дори да искам не мога да им се сърдя, казвам каквото ми е на езика без да го обмисля в момента, за това понякога наранявам хората на които държа или дори самата себе си. Не мога да живея без музика и книги, храната за душата преди всичко, знам че някъде там ме чака любов, но или аз не съм я открила или тя не е открила мен. Искам да живея сега когато съм жива, а не когато съм изтощена и не ми остава време за нищо. Нали за това е младостта…Искам да оставя нещо след себе си и да даря усмивки…Много усмивки…Искам да бъда като цвете под дъжда попиващо жадно, капките посипали се по мен. Нежен човек съм, макар да се опитвам да го прикривам, защо ли…Прекалено много пъти се парих било то от приятели, било то от любови. Живота си в момента деля с майка си и двете си котки, обичам ги и трите…Обожавам цветята, любимите ми са : момини сълзи, фрезии, люляк и рози. Не обичам алкохола и кафето, но пък имам лошия навик да димя като един малък комин около хората. Е надявам се да бях кратка и да не съм ви досадила! Обичайте и ще бъдете обичани… да бе да…колко обич дадох и още търся кой да ме обича…