Любовта или какво е за мен…

Любовта е нещо възхитително, независимо дали е споделена или не. Нещо свято. Ще си позволя да цитирам Енрике Иглесиас : “Исках да пиша за любовта, защото тя е това с което всички се идентифицираме. Всеки знае какво е да обичаш. Страдаш заради нея, а след това отново тя те прави истински щастлив.” И наистина е така, колко пъти всеки един е плакал заради нея…а колко пъти щастливата влюбена усмивка е цъвтяла по лицата ни ? Истината е, че за мен любовта е като фея крачеща с две рози в ръка…Бяла и черна…Всички можете да се досетите, коя е бялата нали ? Тази която те прави щастлив. Тази която ти помага да намериш уют в прегръдките на любимия човек и да се чустваш сигурен. А черната…Бога ми незнам за вас, но аз лично съм събрала цяла дузина от тях…Колко пъти съм поемала черната в ръка със сълзи на очи, но никога не губя надежда, защото вярвам в нея…Вярвам, че един ден ще бъда обичана така както аз обичам, а аз обичам от цялото си сърце, един път в живота ми се случи да бъда обичана така и ще го видите в творчеството а до тогава…е просто ще си останете с персоналното ми мнение по въпроса. Сега седя и слушам една песничка на въпросният изпълнител…Ring my bells…Заслушвам се внимателно в текста й и се чудя еротичен ли е или е нежен…Бих могла да кажа и двете…Че какво е любовта без еротиката…Да усещаш парещия дъх на любимия и да не можеш да го отречеш…Да знаеш, че дори начина по който човека до теб се движи те кара да се чустваш жив!